Превод: Владислав Наков Следвайте Гласове в ТелеграмНа 29 октомври се навършиха 101

Превод: Владислав Наков Следвайте " Гласове " в Телеграм

На 29 октомври се навършиха 101 години от рождението на съветския мъдрец, публицист и отстъпник Александър Зиновиев, който, отчаян от Запада, се завърна в Русия. Ето фрагмент от последното му изявление за западна медиа, през 1999г. - френската Le Figaro - преди да се завърне в Русия, в което той разказва това, което през днешния ден назоваваме „ групов Запад “:

- След рухването на комунизма западната система стана главен обект на вашето проучване. Защо?

- Защото това, което предвиждах, се случи: рухването на комунизма се трансформира в краха на Русия.

- Излиза, че битката с комунизма е прикривала желанието да се унищожи Русия?

- Абсолютно правилно. Казвам това, тъй като в един миг бях несъзнателен съизвършител в това срамно за мен действие. Руската злополука беше мечтана и програмирана от Запада. Четох документи и участвах в изследвания, които под прикритието на идеологическа битка в действителност подготвяха гибелта на Русия. И това стана толкоз отвратително за мен, че към този момент не можех да бъда в лагера на тези, които унищожават народа и страната ми. Западът не ми е чужд, само че виждам на него като на вражеска мощ.

- Станахте ли родолюбец?

- Патриотизмът не ме визира. Получих интернационално образование и оставам правилен на него. Дори не мога да кажа дали обичам руснаците и Русия или не. Аз обаче числя се към този народ и тази страна. Аз съм част от тях. Сегашното страдалчество на моя народ е толкоз извънредно, че не мога да го следя умерено отдалеко. Жестокостта на глобализацията разкрива неприемливи неща.

- Значи ролята на Горбачов не е била позитивна?

- Гледам на нещата от малко по-различен ъгъл. Противно на общоприетото разбиране, руският комунизъм не се срина заради вътрешни аргументи. Колапсът му сигурно е най-голямата победа в западната история. Нечувана победа, която, дублирам, прави допустимо установяването на планетарна власт. Краят на комунизма бележи и края на демокрацията. Днешната ера е освен посткомунистическа, само че и постдемократична! Днес сме очевидци на установяването на либерален тоталитаризъм или, в случай че желаете, тоталитарна народна власт.

- Всичко това не звучи ли малко неуместно?

- Не, въобще не е неуместно. Демокрацията изисква плурализъм, а плурализмът допуска съществуването на най-малко две повече или по-малко равни сили, които се борят между тях и в същото време си въздействат. По време на Студената война имаше международна народна власт, световен плурализъм, в който съжителстваха две противоположни системи: капиталистическа и комунистическа. (...) Днес живеем в свят, доминиран от една единствена мощ, една идеология и една проглобалистическа партия. Всичко това взето дружно стартира да се оформя по време на Студената война, когато надстройките последователно се появяват в разнообразни форми: търговски, банкови, политически и осведомителни организации. Въпреки другите си сфери на активност, тези сили бяха обединени от тяхната транснационална същина. (...) Подобно на други страни, западните страни са под контрола на тези наднационални структури. И това макар обстоятелството, че суверенитетът на страните също беше неразделна част от плурализма, а затова и от демокрацията в планетарен мащаб. Настоящата преобладаваща суперсила потиска суверенните страни. (...)

Така че демокрацията последователно изчезва от обществената организация на западните страни. Тоталитаризмът се шири на всички места, тъй като наднационалната конструкция постанова свои закони на страните. Тази недемократична надстройка дава заповеди, постанова наказания, провежда ембарго, хвърля бомби, основава апетит. Дори Клинтън й се подчинява. Финансовият тоталитаризъм подчини политическата власт. Студеният финансов тоталитаризъм е непознат на страстите и не има възприятие на жал. В съпоставяне с финансовата тирания, политическата тирания може да се смята за много хуманна. В рамките на най-бруталните диктатури беше допустима най-малко известна опозиция. Невъзможно е да се бунтуваш против банките. 

- Ами гражданска война?

- Демократичният тоталитаризъм и финансовата тирания изключват опцията за обществена гражданска война.